Днес е сряда, един ден по-различен от другите. Навън е необикновено ясно, още се зеленеят тревите с малки капчици кристална роса; птичките чуруликат и осъзнаваш какво невероятно чудо е светът. Освен това и слънцето ни приветсва с мъъъничко хитра усмивка.
Защо си заслужава да се живее?
Може би заради:
втората сцена в градината на Капулети;
съзерцаването на звездите;
балерините на Дега;
Уди Алън;
миризмата на старите книги;
Стиховете на Неруда,
Октавио Пас, Кортасар,
неповторимата Силвия Плат...
и Лешникотрошачката.
Смехът.
Светлините над града през нощта.
Класическите позабравени филми.
Да можеш да си седиш и просто да четеш
книжката, която си купил наскоро.
Да слушаш музика, да чуваш сърцето си,
което не може без Влюбването.
Притежава ли човек безсмъртна душа?
Неспособна съм да отговоря.
И не е ли все едно,
когато в живота
душата си търси път към звездите....
